Венета Асенова

Силните усещания – мощта на адреналина*

*Хормонът адреналин се изразява в резултат на специфични силни емоции, породени от енергизиращо преживяване. На практика се получава приток от тези хормони, които ускоряват сърцебиенето, учестяват дишането, повишават пулса. Въпреки краткото си действие във времето, адреналинът ни предоставя значителни размери на възбуда.

Адреналинът, формирал се като модерен начин на забавление, в същото време се явява и потребност. Еднообразното ежедневие бързо “настанява” чувството за монотонност, което се отразява отрицателно на жизнената ни активност. От своя страна тласкащият интензивност адреналин, доставя от така нужната ни пъргавост и сила. Увлечението за наличие на силни емоции е най-често присъщо на мъжете. Почти винаги любимото им хоби доставя адреналин – високи скорости, катерене, лов, гмуркане и прочее.

И все пак какви са ползите от потока адреналин?
Някои от нас намират адреналина, като начин за спасение от отегчителността. Мощта на адреналина, предоставя динамизъм. Дотолкова, че някои хора се пристрастяват към това състояние на увеличено количество от хормона, което и ги подтиква към изживяването на риск. Най-често това се проявява сред младите и нуждаещи от енергия хора.
Наличието на адреналин е неизбежно. Желан или не, често се докосваме до неговото въздействие.
Във всички случаи това силно преживяване “събужда” духа. Подобна ситуация завзема емоционалните и физическите ни дейности, което се явява добра алтернатива за освобождаване от стрес.
Адреналинът съдейства за да надхвърлим възможностите си, да се докоснем до нещо ново и непознато. Концентрацията му стимулира процесите за по-бързо вземане на решения, справяне с крайни ситуации, увеличава удовлетвореността, приповдига настроението. Доразвиват се и множество качества като адаптивност, гъвкавост, бързина, активност, решителност, издръжливост, упоритост, позитивизъм. Екстремните събития разкриват незнайни, дори и за нас черти и страни от личността ни.
А не се ли нуждаем от това понякога?

Интуиция и разум. Кой ще надделее?

Не всичко, което изглежда мъдро е наистина такова. Всъщност много често се доверяваме на “здравия разум”, но това ли е правилната преценка или не? Най-важните си решения взимаме обмисляйки и анализирайки ги от всички /или почти всички/ възможни страни.

.

Интуицията – сила или слабост?

Интуицията е несъзнателно решение на определен проблем или въпрос. Обикновено се изявява в първите няколко секунди при поставянето му. Понякога и се доверяваме, понякога не. Най-често това е когато трябва бързо да вземем някакво “добро” решение. Действаме импулсивно…., но дали е правилно?

Елементите в комбинацията разум – чувства – интуиция често се оказват несъвместими и различни. Обикновено са с пълна противоположност. Идва момента когато сме поставени пред дилемата: Душата или разума! Или какво ни идва “отвътре” и “отвън”.
Интуицията и чувствата, които поражда даден въпрос са две много различни неща, които трябва да разграничаваме. Интуицията произлиза от същността на човека. Тя е вродена и от нас зависи до каква степен ще я развием и усъвършенстваме.

.

Трябва ли да слушаме интуицията си?
Най-много на вътрешния си глас разчитат децата. Може би за това често мечтаем да сме деца отново и отново… Решенията които вземат не са “добре обмислени”, а продиктувани от вътрешния им глас.
Вече порасналите деца започват да усещат страха и опасенията от неправилен избор, което предпоставя дългото анализиране и размишляване по даден проблем.
Някои хора смятат че да се доверим на интуицията си е безотговорно и неприемливо. Често отхвърляме своя първи усет.

Това, което казва вътрешният ни глас не винаги се явява като правилното решение, но ни прави щастливи. А това е важно. Донякъде компенсира, че “не сме изневерили” на вътрешното си АЗ.